Любомир Розенщайн за медиите — прес-страница за журналисти, редактори и продуценти. По-долу: кратка биография, проверими факти и числа, теми за интервю, архивни цитати с дати, снимки за печат и контакт.
Накратко
Любомир Розенщайн е журналист, писател и хипнотерапевт. Вече тридесет години той изследва един и същ въпрос: как работят мозъкът, поведението и вътрешният свят на човека — и може ли това знание да се предава така, че наистина да променя живота на отделния човек.
Търсенето минава през главните школи на промяната — от двете посоки на света. През 1995 г. създава първия български институт за личностно развитие, а през 1996–97 г. организира първите НЛП семинари в страната; за един от тях холандският обучител Яп Холандер пристига специално в България. По западната линия учи при съоснователя на НЛП Ричард Бендлър и при световноизвестния хипнотизатор Пол Маккена; изучава психодрама и психодинамична психотерапия в университетски курсове и е магистър по клинична социална работа. По източната стига до учителска степен Yoga Acharya в Международния Шивананда Йога Веданта център. А пътят му в медиите започва от БНР: през 90-те е журналист в програма „Хоризонт“.
През ноември 2006 г. двете линии се събират. Розенщайн „сменя жицата“ — както озаглавява интервюто с него „Новинар“ през март 2007 г. — и създава ChangeWire: лично интернет радио, години преди думата „подкаст“ да влезе в българския език. В онези първи интервюта е заложен и смисълът, който не се е променил оттогава: не още една медия за новини от външния свят, а обърната навътре — към вътрешния свят на слушателя. „Личното радио за личностно развитие“, както го нарича „Предавател“ през същата пролет.
Двадесет години по-късно ChangeWire е точно това: 20-годишна онлайн практика. Хиляди хора работят с водените хипнотични и медитативни програми по своите реални проблеми — безсъние, напрежение, страхове, умът, който не спира. Числата — близо 24 000 абонати и над 3,2 милиона гледания, изградени без реклама и без медийна група зад гърба — не са публика на инфлуенсър, а мащабът на един кабинет, отворен денонощно вече две десетилетия.
Автор е на шест книги за вътрешния свят и промяната: три в издателство „Колибри“ — „Розовите очила на душата“ (2011; издадена и на английски в Индия като The Rose Tinted Spectacles of the Soul, 2012), „Планетата на щастието“ (2013) и „Вътрешният лечител“ (2017) — и три, издадени през 2026 г. на английски за международния пазар: The Insomnia Fix, The Visceral Fat Code и MindOS (първите две вече и на български). Книгите са дестилат на трите десетилетия практика. А встрани от основната линия — две стихосбирки и три фотографски изложби: щрихите на човек, за когото словото и сетивното са част от същото търсене.
„Талантлив хипнотизатор, който използва езика като инструмент за насърчение, мотивация и изцеление.“
— от анотацията на индийския издател към английското издание на „Розовите очила на душата“ (The Rose Tinted Spectacles of the Soul, Suryastra, 2012)
Девет години между две книги
Последната книга на Любомир Розенщайн — „Вътрешният лечител“ — излиза през юни 2017 г. Следващите три идват през 2026-а. Деветте години между тях не са пауза, а работната фаза.
В тях се побира изграждането на най-дълголетния авторски аудиопроект в България: 388 записа, над 3,2 милиона гледания, над 870 000 часа слушане — аудитория, събрана без реклама и без медийна група, само от хора, които се връщат. Едни и същи слушатели, едни и същи нощи, година след година. Това е и причината авторът да се оттегли от медийната сцена след 2016 г.: не защото е спрял, а защото работата е била другаде.
Трите книги от 2026 г. не идват отвън. Те са дестилатът на тази работа. „MindOS“ обяснява механизма, който стои под всяка от програмите; „Лекът за безсъние“ и The Visceral Fat Code го прилагат — към съня и към метаболитните навици. И трите продължават нещо, записано още през 2006 г., в първото предаване на радиото и в първия ръкопис на сайта (виж „Находката от архива“ по-долу).
Тоест това не е завръщане на изчезнал автор. Това е първият път, в който резултатите от двайсет години работа са събрани на хартия — и затова разказът за тях започва точно сега, на двайсетата годишнина.
Находката от архива: изречение от 2006 г., което описва прогнозиращия мозък
Докато подготвя „MindOS“ — книга за това как хипнозата работи с прогнозите на мозъка — Розенщайн отваря собствения си архив от 2006 г. И намира механизма, описан там.
В първото предаване на ChangeWire, излъчено на 27 ноември 2006 г., стои:
„Заучените вече от миналия опит психични състояния като магнит привличат новия опит и от това се разрастват все повече и запълват все повече от вътрешната ни реалност. Нашата нервна система действува по пътя на сходствата: за новите възприятия тя търси сходни възприятия в паметта.“
— „Четири пътя към Несъзнаваното“, 27.11.2006 · оригиналът, с датата си
Три седмици по-рано, на 8 ноември 2006 г., на сайта е публикуван целият ръкопис на „Розовите очила на душата“ — всичките осемнайсет глави, всяка с дата. Книгата ще излезе при „Колибри“ чак през 2011 г., а Индия ще я преведе на английски през 2012 г. Но текстът стои онлайн, датиран, от 2006-а — и там същата мисъл е разгърната:
„Нашата машина за възприемане на информацията е по-скоро машина за спиране и изкривяване на информацията. […] по-голямата част от времето се движим като слепци, по нашата си карта, а не по пътя.“
— гл. 14 „Ловци на вътрешната свобода“, 08.11.2006 · оригиналът
„Процесът на възприятието на действителността определя вътрешното ни състояние. Вътрешното ни състояние определя как възприемаме действителността.“
— гл. 8 „Розовите очила на душата“, 08.11.2006 · оригиналът
Защо това има значение. Днес идеята, че мозъкът не отразява света, а непрекъснато го прогнозира и възприема предимно разликите, е сред най-обсъжданите в невронауката. Пред широката публика тя излиза след 2013 г., а изразът „контролирана халюцинация“ на Анил Сет става разпознаваем около 2017 г. На български през 2006 г. за нея няма дори утвърден термин.
Розенщайн не я е прочел никъде. Стигнал е до нея от практиката — от кабинета и от микрофона, без нито един скенер — и я е записал с речника, който е имал тогава. Двайсет години по-късно сяда да напише книгата, която обяснява същия механизъм научно.
Тогава / сега
2006: „Заучените вече от миналия опит психични състояния като магнит привличат новия опит…“
Днес: Мозъкът тълкува новото през модела, изграден от миналото; потвърждаващото укрепва модела и очакването става все по-плътно.
2006: „Нашата нервна система действува по пътя на сходствата: за новите възприятия тя търси сходни възприятия в паметта.“
Днес: Възприятието започва от прогнозата, не от сетивата; нагоре по веригата пътува разликата между очаквано и получено.
2006: „Процесът на възприятието на действителността определя вътрешното ни състояние. Вътрешното ни състояние определя как възприемаме действителността.“
Днес: Самоподдържащата се примка, с която се обяснява защо тревожността и безсънието се самохранят: очакването, че няма да заспите, е прогноза — и затова се сбъдва.
Изворен материал, готов за цитиране
Читателските отзиви не са преразказани, а публикувани дословно — 1402 разказа от 531 души за 20 години, всеки с име на автора и посочен източник, плюс линкове към петте пълни архива. Използвайте ги свободно, с посочване на ChangeWire.
Факти и числа
- 1995 г. — създава първия български институт за личностно развитие
- 1996–97 г. — първите НЛП семинари в България, вкл. с Яп Холандер (Нидерландия)
- 30 години в полето на личностната промяна; ученик на Ричард Бендлър (съоснователя на НЛП) и Пол Маккена
- 8 ноември 2006 г. — първата публикация на changewire.info
- 27 ноември 2006 г. — първото аудиопредаване: „Четири пътя към Несъзнаваното“
- 20 години непрекъснато присъствие онлайн — сред най-дълголетните авторски аудиопроекти в България
- 23 700 абонати в YouTube, 388 видеа, 3 264 906 гледания (публични данни на канала, 07.08.2026); над 870 000 часа изслушано съдържание
- 6 книги за промяната — три на български (вкл. „Розовите очила на душата“, издадена и на английски в Индия: The Rose Tinted Spectacles of the Soul, 2012) + три на английски за международния пазар (Amazon, САЩ и Великобритания, 2026); отделно — две стихосбирки и три фотоизложби
- 9 години между две книги — последната преди 2026 г. („Вътрешният лечител“, „Колибри“) излиза през юни 2017 г.; в тези години е изграден аудиоархивът
- Национални медийни участия: БНТ, БНР „Хоризонт“, „24 часа“, „Монитор“, „Новинар“ (пълен архив по-долу)
Теми, по които може да говори
1. „Подкастът преди подкастите“ — 20 години ChangeWire
Как изглеждаше личното интернет радио през 2006 г., защо един журналист напусна „голямата медия“, за да се обърне към вътрешния свят на слушателя — и как „личното радио“ се превърна в 20-годишна онлайн практика с хиляди хора. Документирано в пресата от епохата (2007).
2. MindOS: мозъкът като операционна система
Какво показват съвременната невронаука и хипнозата за „скрития софтуер“ на ума — и защо в ерата на изкуствения интелект най-интересната операционна система остава нашата собствена. По новата книга „MindOS“ (2026).
3. Защо не спим — и какво всъщност работи
Безсънието като поведенчески, а не хапчен проблем: какво казва когнитивно-поведенческата терапия за безсъние (CBT-I) и защо тя е първа линия на лечение по света. По книгата „Лекът за безсъние“ / The Insomnia Fix.
4. 30 години от първите НЛП семинари в България — равносметката
От първия български институт за личностно развитие (1995) и семинарите с Яп Холандер (1996–97) до днес: какво издържа проверката на времето, какво се оказа мода и как се промени самият човек, който търси промяна.
5. Практиката, стигнала преди популярната наука
Как хипнотерапевт описва през 2006 г. на български механизъм, който широката публика ще научи от невронауката след 2013 г. — и какво това казва за отношението между кабинетната практика и лабораторията. С проверими цитати и дати от архива. (Виж „Находката от архива“ по-горе.)
Информационни поводи — есен 2026
- 8–27 ноември 2026 — 20 години ChangeWire: дъга от годишнината на сайта (8.XI) до годишнината на първото аудио (27.XI). На 27 ноември излиза ремастерирана версия на първото предаване от 2006 г.
- „MindOS“ на български — премиера на българското издание на новата книга.
- Архивната находка — изречението от 27.11.2006 г. и съвременната невронаука: самостоятелен повод, който върви и извън юбилейния прозорец.
Ексклузивни интервюта по повода — по договорка, преди 8 ноември.
Подбрани медийни участия
- БНР „Хоризонт“, „Преди всички“ (Светлана Дичева) — за „Розовите очила на душата“: „Лошото самочувствие, унилостта, съмненията са препятствия, които човек сам изгражда.“
- БНР „Хоризонт“ (Константин Кучев, 14.04.2014) — 20+ години изследване на западните и източните подходи към психиката.
- БНТ, По света и у нас – вечерна емисия (09.10.2016) — благотворителна изложба „за светлината и цветята“; средствата — за залесяване на липи на Витоша.
- „24 часа“ (Мирела Марчева, 25.03.2014) — „Любомир Розенщайн запечатва тишината в Рила в изложба“.
- ЛитерНет (Патриция Николова, 03.11.2011) — „Мисленето не е навик“: „позитивното мислене е също толкова вредно, колкото и негативното.“
- „Новинар“ (Таня Киркова, 24.03.2007) — „ChangeWire: Смени жицата!“ — личното радио като нов формат.
- Предавател (13.03.2007) — „ChangeWire: личното радио за личностно развитие“.
Снимки за печат
- Портрет
- Корица на книгата „MindOS“ от Любомир Розенщайн
- Корица на книгата „The Visceral Fat Code“ (Кодът на висцералните мазнини)
- Корица на книгата „Лекът за безсъние“ от Любомир Розенщайн
Снимките са свободни за редакционна употреба с посочване на източник.